Пловдивчани се възмутиха на бездействието на институциите при гледка на явно бедстващ човек, навярно бездомник. Той се е проснал върху пейка, главата му виси, тялото изглежда безчувствено, защото пейката е огрята от слънце, но той не се подмества.
Различни могат да са причините за това състояние, в което е изпаднал човекът.
10 дни го гледат децата от площадката! Миризмата е отвратителна! Чакаме да умре, за да съдейства някой от органите на реда ли? Докога в нашата държава това ще е нещо нормално?
Това пише в поста си гражданка, явно подсказваща, че е търсила съдействие, но никой не се е отзовал.
Коментарите отдолу са безброй. Реакциите на читателите са различни – от одобрение, че някой се е сетил да пише за този проблем, до обиди и нападки, че нищо не е направено от жената, която е поместила публикацията.
Постът предизвиква и разсъждения какво може да се направи в такъв момент – да му се занесе вода, закуска, да се попита има ли нужда от нещо.
Това говори, че все пак обществото ни е емпатично, но като че ли само на думи. Случаят дори предизвиква и предложения – в Пловдив има толкова много изоставени сгради, които могат да бъдат пригодени за постоянно пребиваване на изпаднали в такова състояние хора.
“Не е трудно да бъдеш човек, стига да искаш! 10 дни човекът е лежал и много от минаващите са звъняли на 112, за да подадат сигнал, но реакия от институциите не е имало, става ясно от още коментари под поста.
Все пак подателката на сигнала във Фейсбук успява да предизвика институциите. Самата тя пише на по-късен етап:
Значи можело все пак! Трябваше да го снимам, за да помогне някой. А иначе ми казваха, че не могат нищо да направят – и Бърза помощ и Полицията.
Развръзката въпреки това е трагична
В парка, до въпросния човек е бил забелязан полицейски патрул, а по-късно и линейка. Близо час медиците и полицаите са били там, като в последствие линейката си е тръгнала.
По-късно вечерта, към 20:00 часа, на въпросната пейка е имало опънат син найлон, вероятно върху същия този човек, но вече безжизнен.
Потресена гражданка коментира “как лесно у нас се неглижира човешкият живот и човечността. Никой не е застрахован от това”.
