Вежди Рашидов, който почина на 6 ноември на 74-годишна възраст, оставя след себе си богата творческа и политическа биография, но и един от най-запомнящите се епизоди от годините на българския преход. През декември 1996 г. скулпторът получава от боса на “Мултигруп“ Илия Павлов титлата “Главен мултак на Република България“ – шеговито отличие, което ще го съпътства в публичното пространство десетилетия наред.
Новината за смъртта на бившия министър на културата беше потвърдена от семейството му пред NOVA и от пресцентъра на ГЕРБ пред БНТ. Според информацията Рашидов е получил сърдечен удар рано тази сутрин.
Една пищна вечеря в столичен ресторант, събрала на едно място президента на България, влиятелни политици, бизнесмени и популярни личности, остава в историята като един от най-показателните моменти за отношенията между политическия, икономическия и културния елит през 90-те години.
Събитието се разиграва на 14 декември 1996 г. в ресторант “България“ в София, където Рашидов отбелязва своя 45-и рожден ден. Празненството се провежда в един от най-тежките периоди за страната – на фона на банкови фалити, обезценяване на спестяванията, стремително покачване на цените и задълбочаваща се политическа криза.
Докато голяма част от българите изпитват сериозни финансови затруднения, на тържеството се събират някои от най-влиятелните представители на политическия, икономическия и културния елит.
Сред гостите са тогавашният президент Желю Желев и съпругата му Мария, лидерът на ДПС Ахмед Доган, президентът на Българския футболен съюз Иван Славков, телевизионният водещ Слави Трифонов, режисьорът Крикор Азарян, илюзионистът Астор и др.
Централна фигура на вечерта обаче се оказва Илия Павлов – собственикът на една от най-мощните бизнес структури в България по онова време.
“По-добре мултак, отколкото калтак“
По време на празненството Павлов връчва на Рашидов почетното звание “Главен мултак на Република България“ за “особени заслуги към корпорация “Мултигруп“.
Церемонията е организирана в шеговит стил, наподобяващ официално награждаване. Според прочетения текст титлата е пожизнена, а сред изискванията към нейния носител са навършени 45 години, физическа и психическа годност над средното равнище и положително отношение към алкохолните напитки, произвеждани от корпорацията.
Рашидов приема отличието с усмивка и произнася репликата, която ще остане свързана с името му десетилетия по-късно:
“По-добре мултак, отколкото калтак.“
Празненството придобива още по-голяма публичност, след като е показано в предаването “Как ще ги стигнем…“ на Тодор Колев по Българската национална телевизия.
Архивните кадри запечатват не само връчването на титлата, но и непринуденото общуване между политически фигури от различни партии, представители на едрия бизнес и популярни творци. На тях се вижда дори как президентът Желю Желев и съпругата му играят хоро.
Историческият контекст прави събитието особено показателно. Само седмица след рождения ден на Рашидов, на 21 декември 1996 г., премиерът Жан Виденов обявява оставката си като министър-председател и лидер на БСП.
Страната навлиза в още по-дълбока криза, която през януари и февруари 1997 г. ще доведе до масови протести, политическо противопоставяне и предсрочни парламентарни избори.
“Никога не съм работил и една секунда в “Мултигруп“
Години по-късно, вече като утвърден политик и бивш министър на културата от ГЕРБ, Вежди Рашидов неведнъж коментира отношенията си с Илия Павлов и прословутата титла.
Приживе той категорично отхвърля твърденията, че е бил част от бизнесструктурата на Павлов, като същевременно не отрича дългогодишното им приятелство.
“Не, не ми тежи случката с “Мултак на републиката“. Едни много свободни медии го тиражират в България. Правиха го и като бях министър на културата. Никога не съм работил и една секунда в “Мултигруп“. Познавам Илия Павлов от социализма и никога нищо лошо не ми е направил“, заявява Рашидов в свое интервю.
Той разказва и откъде датира познанството им:
“Малко хора знаят, че той работеше в Министерството на културата и оттам го познавам. Осъдете го, щом е спорно. Той за нищо не е осъден. От приятели не се отказвам никога. Нямам повод да се срамувам от биографията си.“
С тези думи Рашидов защитава приятелството си с Илия Павлов, който е убит през март 2003 г. в София.
Макар самата титла да е замислена като шеговито отличие, тя се превръща в един от най-разпознаваемите и противоречиви епизоди от публичната биография на скулптора.
От скулптурното ателие до световните галерии
Отвъд политическите противоречия и публичните скандали Вежди Рашидов оставя значително творческо наследство като един от разпознаваемите български скулптори на своето поколение.
Роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград, той завършва Художествената академия в София през 1978 г., където изучава скулптура при проф. Димитър Даскалов. Още в началото на кариерата си привлича внимание със своя експресивен пластичен език, в който човешката фигура и портретът заемат централно място.
Творчеството му се отличава с интерес към психологическото състояние на човека, драматизма на формите и възможностите на материала да предава емоция. Работи с бронз, камък и други материали, като създава портрети, фигурални композиции и монументални произведения.
През десетилетията Рашидов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина. Негови произведения са представяни в европейски художествени центрове, а творческата му дейност получава признание и извън страната.
Малцина обаче знаят, че именно Вежди Рашидов е автор на статуетките, връчвани при някои от най-престижните български отличия. Сред тях са наградата “Сирак Скитник“ на Българското национално радио, “Златна роза“ на фестивала на българския филм във Варна, призът “Полицай на годината“ на Министерството на вътрешните работи и научните награди “Питагор“ на Министерството на образованието и науката.
По този начин неговата работа като скулптор достига далеч отвъд изложбените зали и галериите, превръщайки се в част от традициите на българската култура, кино, журналистика, наука и обществени институции.
Сред отличията му е Голямата награда на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово през 1981 г. През 1985 г. получава и наградата на Съюза на българските художници за скулптура.
Художествената му кариера предхожда с десетилетия навлизането му в политиката. Рашидов е министър на културата в две правителства на Бойко Борисов – от 2009 до 2013 г. и от 2014 до 2017 г., а впоследствие за кратко оглавява и Народното събрание.
