Пост в мрежата, в който има зададени много логични въпроси.
За това съобщава Фокус и публикува написаното от Сезгин Серветов:
Вчера една дама, която коментира под един от постовете ми за Георги Кузев, ме накара да се замисля. Тя попита нещо съвсем логично – има ли информация от болницата, в която Георги е бил приет?
Започнах да търся. И истината е, че към този момент не открих публично изявление на болницата или на лекар от екипа, който го е приел, в което подробно да се обяснява какво се е случило от момента на постъпването му до смъртта му. Но какво би могло да се случи?
Това, което вече знаем официално по случая, обаче е достатъчно тежко.
След повече от час жесток побой Георги е оставен на Младежкия хълм със счупен с чук телефон. Въпреки състоянието си той успява да тръгне по пътеката и да търси помощ. Непознат мъж го намира все още жив, обажда се на 112 и линейката пристига само след минути. Георги е откаран в болница, където по-късно умира.
И тук идва нещо много важно, което мисля, че трябва да се знае.
Според огласените до момента данни от съдебномедицинската експертиза Георги е бил с изключително тежки травми – разкъсвания на белия дроб, черния дроб и бъбреците, както и тежка черепно-мозъчна травма. Именно тези увреждания са посочени като причина за смъртта му часове след приемането му в болница.
Тоест Георги не е починал на самия хълм. Бил е жив. Намерен е жив. Успял е да каже името и годините си. Успял е да отговори на въпроси. Успял е да поиска да бъде извикана помощ.
Друга жена попита: “Имало ли е изобщо реален медицински шанс да бъде спасен при толкова тежки вътрешни травми?“
Но истината е, че тези травми са несъвместими с живота.
Ние имаме прекрасни специалисти и вярвам, че са направили всичко възможно! При разкъсвания на жизненоважни органи и тежка черепно-мозъчна травма състоянието очевидно е било изключително тежко. Пак казвам – знам, че имаме страхотни специалисти и вярвам, че са направили всичко по силите си. Но когато един човек е докаран жив в болница и умира часове по-късно след престъпление, което разтърси цялата държава, мисля, че е напълно нормално обществото да иска да знае и тази част от историята.
За последните дни научихме почти всичко за обвиняемите. Кой какво казал, кой какво обжалвал, кой как се държал в съда.
Аз обаче искам да знам повече за Георги.
Защото човекът, който го намира, описва в очите му две неща, които трудно се забравят – “страх и борба за живот“.
Той се е борил.”
