“Парите под дюшека“, извадени и вкарани в икономиката, са един от основните фактори за инфлационния натиск в България.
Според икономиста Юлиян Войнов именно тези средства са добавили около 1,2% към инфлационния индекс, изпреварвайки като фактор банковото кредитиране и т.нар. “спекула 1:1“ при превалутирането на цените.
На първо място това са парите под дюшека, които бяха изкарани и добавиха от порядъка на 1,2% към инфлационния индекс. На второ място е банковото кредитиране, което добави още един процент към този индекс. Чак на трето място идва това закръгляне на цените или т.нар. “спекула 1:1“, основно насочена в сектора на услугите, коментира Войнов пред Bulgaria ON AIR.
По думите му значителна част от средствата, държани в брой, са излезли на пазара, като сериозен поток е бил насочен към недвижимите имоти. Това от своя страна е допринесло за рязкото повишаване на цените в сектора.
Войнов свърза процеса и с големия дял на сивата икономика в страната. Според него именно подобни странични механизми трудно могат да бъдат отчетени изцяло чрез стандартните показатели за инфлацията.
“Тази методология изпуска това, че огромна част от ценовия натиск, на ценовото повишение, беше извършен през 2025 г. – преди влизането на еврото. Тя не хваща основните странични механизми, които влияят на увеличението на инфлацията – огромния дял на сивата икономика в България. Огромна част от тези пари се изляха на пазара най-вече на недвижими имоти, което увеличи драстично цените на имотния пазар“, посочи икономистът.
На този фон Войнов коментира и усещането сред потребителите, че цените растат значително по-бързо, отколкото показват официалните данни. Според него това усещане има своите основания, тъй като в определени сектори поскъпването действително се различава сериозно от общия инфлационен индекс.
“Усещането за поскъпване е житейска констатация“, отбеляза той.
По предварителни данни, цитирани от икономиста, инфлацията през юли е 4,4%, след като през юни е била 5,4%. Войнов обясни понижението основно със спада на петролните цени.
Той припомни, че България е приключила миналата година с инфлация от около 5%, а в момента показателят е под това равнище. Затова според него не може да се говори за внезапна инфлационна вълна след въвеждането на еврото.
Инфлацията не е отбелязала драстичен скок, драстично изменение, което не може да бъде обяснено и да кажем, че наистина има някакво ценово цунами, заяви Войнов.
Според анализа му ефектът от закръгляването на цените при преминаването към еврото е едва третият по значение фактор за инфлационния натиск. Той се наблюдава най-вече при услугите, където в отделни случаи цените са били закръглявани нагоре.
Така Войнов поставя преди този ефект както излизането на значителни количества кешови средства на пазара, така и активното банково кредитиране. Според него именно съчетанието от тези процеси помага да се обясни защо официалната инфлация не показва “ценово цунами“, докато за много домакинства усещането за сериозно поскъпване остава осезаемо.
