Млад фермер от село Бяла река, близо до Първомай, вдъхва нов живот на излезли от употреба инвалидни колички и ги дарява напълно безвъзмездно на нуждаещи се хора. След години живот и работа в Съединените щати, 32-годишният Димитър Иванов се завръща в родното си село, за да развива семейното животновъдство със 150 крави и паралелно с това да се посвети на благородната мисия.
Помощните средства достигат до хора в цяла България, както и до съседните Сърбия и Северна Македония, информира Plovdiv24.bg. За хора като Иванка от квартал “Дебър“, която след поставена диагноза множествена склероза остава затворена у дома, безплатната количка се оказва единственият начин да излиза навън и да бъде до детето си.
“Не излизах от вкъщи. Най-много до пътя да изляза, тук до вратата, и се прибирах. Не можех да ходя никъде, а като получих количката – до магазина отивам, до градинката отивам, децата играят и отивам там да видя детето. Много ми е добре. Една количка струва 2000 евро. Тя е скъпа, количката. Аз не мога да си позволя да я купя. Иначе не ходех никъде. Бях си вкъщи ей така. А преди това си имах и кола, ама сега не. Вече като се разболях“, споделя Иванка пред bTV
Идеята за доброволческата дейност се ражда преди около седем години, когато Димитър и негов приятел разчистват стара къща и попадат на две нови, неизползвани помощни средства.
“При разчистването на стара къща преди около 7 години, вече с мой приятел, намерихме две неупотребявани инвалидни колички, нови. Чудейки се какво да ги правим, решихме да ги обявим в социалните мрежи, че ги даряваме, и в рамките на няколко минути получихме десетки обаждания. Дарихме ги за секунди. И така реших просто да свързвам едните с другите“, разказва Димитър Иванов, който е дипломиран инженер, животновъд и учредител на фондация “Заедно за доброто“.
Днес в работилницата му пристигат пратки от цялата страна, както и от Австрия и Швейцария, като той ги ремонтира самостоятелно. До момента близо 700 помощни средства са предадени на хора в затруднено положение.
“Отнема голяма част от свободното ми време, но това е, как да кажа, емоцията на хората, когато даряваме помощните средства. Това е горивото, което ме кара да продължавам да го правя. Ако някой има излишно помощно средство, такова, което не ползва, забравено в къща, апартамент, в някой гардероб и шкаф, ние ще го приемем на драго сърце, без значение от състоянието, и ще го дарим там, където е необходимо. И ако някой също има нужда от такова помощно средство, може да се свърже с нас, за да го получи“, посочва Димитър.
През последните месеци Димитър насочва усилията си към специализирани съоръжения за деца, тъй като те са изключително скъпи и труднодостъпни за семействата. Докато базовите колички и тоалетните столове за възрастни се поемат от Здравната каса, детските съоръжения рядко се субсидират от държавата.
Подкрепа по тази линия получава Ралица Коцева, майка на три деца, чиято 6-годишна дъщеря Лора е с диагноза епилептична енцефалопатия. Ралица, която работи като психолог, използва предоставената позиционираща маса и изпратените терапевтични пособия както за своето дете, така и безвъзмездно в помощ на други семейства.
“Трябват специални съоръжения, но тези съоръжения не са достъпни, тъй като първо, че не се подсигуряват, няма държавна субсидия за това нещо и повечето хора разчитат на дарения, дарителски кампании, за да могат да се сдобият с такъв тип неща. Ние лично се възползвахме от една табличка, която е с масичка и ми помага при работата ми с моето дете. Поставяме една шина и вътре в нея правим различни рехабилитационни дейности с детенцето ми. Това е изключително важно, защото едно детенце примерно, ако трябва да съпоставим състоянието на моето дете, моето дете няма самостоятелен седеж. И всъщност, ако аз ежедневно я поставям единствено в позициониран стол или я оставям някъде легнала, така да се каже, да седи в зоната си на комфорт, аз се обричам на едни последващи усложнения, които може да се случат във времето“, разказва Ралица Коцева.
Тя допълва: “Дори и тези играчки, които той ми беше изпратил, аз в момента ги експлоатирам в работа с други дечица в нашия център. Там работим абсолютно безвъзмездно, така да се каже, на приятелски начала, и се опитваме да направим една общност, която по някакъв начин да може да функционира и да подпомагаме семействата на такива деца“.
“Първостепенната реакция много често са сълзи, понеже хората в България не очакват, че могат да получат нещо даром, без да плащат една стотинка, един цент вече за него. Исках да дам личен пример с нещата, които правим“, обобщава Димитър Иванов.
