Уличното боричкане на морал и разпищоленост, не донесе на България нищо ново. От едната страна- консервативните шественици от друга- шарената олелия на маршируващите за права, се оказа много шум за нищо или поне за нещо, за което „секи сам си преценя“.
Под дробната черта на мъдрата рекапитулация всичко изглежда по старому- християнските семейства се прибират с чувство на изпълнен дълг, пълнят количките в супермаркетите, простират детски дрешки, борят се за място в детски градини- всичко, което са правили преди 13 юни и ще правят дълго след това.
От обратната страна ще изтрезнеят или ще са в абстиненция до 17-ти юни и после гостите ще се върнат по селата, други ще продължат да се прозяват в някой мол, докато са „между два проекта“. Дали след парада на „обратната страна“ ще има повече еднополови бракове, не знам, но със сигурност стандартът на живота им няма да се промени съществено. Някой, някъде вероятно е доволен от моралните и материални резултати и готви парада догодина. Но сигурно и той или те, имат колики, недоволства, твърди кръвоносни съдове или… мека пишка.
Цитиращите Библията не са непременно богоразбиращи. Различните сексуално не са непременно развратници и негодяи и аз харесвам противопоставяне, но не парадиране. На бива да се забравя, че и на двата фронта „априлската линия“ се диктува „отгоре“ и това е в духа на всички познати ни диктатури и индоктринирания. Затова и не бива да се съдят или аплодират шествия, насочвани от невидимите /или пък видими/ радари на влияние. Те утре ще заемат ръководни постове, ще разиграват европейски средства, ще се обогатяват и разпределят, но не по-далеч от собственият най- вътрешен си кръг.
Трошиците ще са за онези с балоните и райския газ, за наперените лица на загрижени майки и бащи, или пък на заблуден различен, чул, че да си на парад променя нещата. Парадите ни са евтаназия на навика и безсмислието, те са сливи за смет и черешки за кастриране… И не са по- полезни от това хората просто да бъдат добри едни с други, да свикнат с различията, да си подадат ръка.
Да маршируваш редом е по- добре, отколкото да маршируваш срещу. Противници няма, има само противни и други противни, които се боят от сенките си. И на двата лагера ще кажа- просто се обичайте, останалото ще свърши Бог, който ви иска заедно.
