Историята на един 21-годишен футболист от Гана, който е пристигнал в Южна Африка, привлечен от развитата инфраструктура, е само една от многотези, белязани от напрежението в региона. Младият спортист, играещ в първото division на Намибия, се озова в епицентъра на вълна от антимигрантски протести по време на почивката си, което впоследствие доведе до репатрирането му в родината.
От дълго време Южна Африка е магнит за хора от целия континент, предлагайки икономически възможности и относителна политическа стабилност. Това я превръща в дом на една от най-големите мигрантски общности в Африка.
Официалните данни на статистическата служба сочат, че в страната живеят около 3,3 милиона имигранти, което е приблизително 5,1% от общото население. Реалните цифри обаче се смята за много по-високи, тъй като не включват лицата без документи.
Повечето пристигащи са граждани на държави от Южноафриканската общност за развитие, където визовите правила позволяват пребиваване до 90 дни. Именно неспазването на този срок и оставането на мигрантите отвъд позволеното са в основата на сегашните социални протести.
Еволюция на миграционните потоци
През 90-те години на миналия век основният двигател на миграцията са били конфликтите, като например гражданската война в Мозамбик. По-късно към тях се присъединяват бежанци от Зимбабве и Конго, а през последното десетилетие се забелязва ръст на икономическите имигранти.
Индустриалната икономика и миньорският сектор на страната от десетилетия разчитат на чужда работна ръка, което е създало устойчиви маршрути за преминаване. Експерти от Университета Нелсън Мандела отбелязват, че през последните 15 години тенденцията се е изместила към трайно заселване, при което мигрантите създават семейства и се интегрират в обществото.
Реакцията на правителството и международното напрежение
Президентът Сирил Рамафоса обяви строги мерки за борба с нелегалната миграция, включително засилена сигурност по границите, борба с корупцията в имиграционната система и по-тясно сътрудничество с други африкански държави. Властите докладват за депортирането на над 100 000 души без документи и предотвратяването на 450 000 опита за незаконно навлизане само за последната година.
Критиците обаче смятат, че тези стъпки са по-скоро популистки, отколкото стратегически, тъй като не адресират икономическите и политическите проблеми в съседните страни. Предупрежда се, че антиафриканската позиция може да навреди на бизнеса на страната в региона.
Ситуацията е ескалирала и на дипломатическо ниво. С наближаването на крайния срок за напускане на страната (30 юни), Малави, Гана и Нигерия организират репатриране на своите граждани. Гана дори обмисля съдебни дела в международни съдилища за обезщетения след ксенофобски нападения, а Нигерия заплашва с ответни мерки.
