Става въпрос за диагнозата ADHD, или Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Изпълнителката разкри, че е получила диагнозата едва като възрастен човек – нещо, което се случва все по-често. Много хора прекарват години, без да разбират защо мислите им препускат, защо трудно задържат вниманието си върху рутинни задачи или защо преживяват емоциите си толкова интензивно. Именно това описва и Дара, която признава, че дълго време е възприемала вътрешния си хаос като част от характера си.
Едва след диагнозата започнала да разбира по-добре начина, по който работи нейният мозък.
„Целият този хаос от мисли всъщност се оказа, че е ADHD“, споделя певицата в свое интервю. Тя разказва, че осъзнаването на причината за този вътрешен свят е било като „отключване на сърцето“ и възможност да бъде по-свободна и по-креативна.
Не е случайно, че през 2025 г. Дара издаде албума „ADHDARA“ – най-личния проект в кариерата си. Самото заглавие е игра между диагнозата и собственото ѝ име. По думите ѝ албумът изследва хаоса, чувствителността, противоречията и вътрешния огън, които съпътстват живота ѝ. Тя описва създаването му като преживяване, което е било едновременно „страшно и освобождаващо“.
В свои публични изяви певицата нееднократно е определяла ADHD като своя „суперсила“. Зад тази фраза обаче не стои романтизиране на състоянието. По-скоро тя говори за способността да превърнеш различния начин на мислене в източник на творчество, енергия и нестандартни идеи. Самата Дара признава, че винаги е усещала в себе си огромен заряд, който понякога е трудно да бъде овладян, но именно той стои в основата на артистичността и сценичното ѝ присъствие.
Различният начин на мислене може да се превърне именно в това, което Дара нарича своята „суперсила“.
Между редовете на нейната история може да се прочете и какво всъщност представлява ADHD. Това не е липса на възпитание, мързел или желание за привличане на внимание. ADHD е невроразвитийно състояние, при което мозъкът обработва информацията и регулира вниманието по различен начин. Човек може да бъде изключително талантлив и интелигентен, но същевременно да изпитва сериозни затруднения с концентрацията, организацията, контрола на импулсите или управлението на емоциите. При много възрастни ADHD се проявява не толкова с физическа хиперактивност, колкото с постоянен поток от мисли, усещане за претоварване и трудност да се подреждат приоритетите.
Именно затова признанието на Дара предизвика широк обществен отзвук. По темата пред „Телеграф“ коментира логопедът Александър Кърджев, според когото откритите разговори на популярни личности за ADHD могат да имат огромен положителен ефект върху младите хора. „Когато популярна личност като Дара говори открито за ADHD, това може да има огромен положителен ефект, особено върху младите хора. Много деца, тийнейджъри и дори възрастни с ADHD израстват с чувството, че са различни, неадекватни или проблемни. Когато видят успешен, харесван и талантлив човек да каже: „Да, и аз имам ADHD“, това променя начина, по който възприемат себе си“, посочва специалистът.
По думите му е особено важно, че певицата говори за състоянието не само като за предизвикателство, но и като за източник на силни страни. Въпреки че ADHD може да бъде свързано с проблеми в концентрацията, тревожност, емоционално изтощение и ниско самочувствие, много хора развиват качества като креативност, бързо мислене, силна интуиция, енергия и способност да импровизират.
Кърджев предупреждава, че състоянието не бива да бъде свеждано до модна тенденция или до образа на „хаотична личност“, който често се среща в социалните мрежи. Според него ADHD е реално невроразвитийно разстройство и децата с такава диагноза често полагат многократно повече усилия от връстниците си, за да изпълнят обикновени ежедневни задачи. „Много от тях искат да се концентрират и да бъдат като останалите, но изпитват реална трудност да регулират вниманието и поведението си“, подчертава той.
Историята на Дара показва именно това – че диагнозата не определя човека. Тя може да обясни определени трудности, но не поставя граници пред таланта, амбицията и успеха. Напротив. За победителката в „Евровизия“ ADHD се е превърнало в част от личната ѝ история, която вместо да крие, тя избира да превърне в музика, послание и вдъхновение за хиляди млади хора.
