Понякога нещата не се случват така, както си ги представяме. Това обаче не бива да ни отчайва, защото е много важно да не забравяме, че Господ винаги има най-добрия план за нас.
Имало някога три дървета, които били израснали на хълм в гората. Те си говорили за своите мечти и едното споделило, че се надява да се превърне в ковчег за някое важно тяло.
Второто заявило, че иска да бъде най-мощния кораб на света. Дошъл ред на третото дърво да се изкаже и то прошепнало, че иска да бъде най-голямото дърво в гората.
Минали няколко години и дървосекачи дошли в гората. Приближил се един от тях до първото дърво и казал, че му изглежда здраво, затова би опитал да го продаде на дърводелец. Отишъл един дървосекач до второто дърво и заявил, че то изглежда дори по-силно и ще опита да го продаде на корабостроителница. Приближил се дървосекач и до третото дърво и решил да нареже стъблото.
От първото дърво направили ясли за хранене на добитък и мечтата му не се сбъднала. Второто се превърнало в малки рибарски лодки и също не успяло да осъществи мечтата си. А третото било нарязано на големи парчета и оставено само.
Минали години и дърветата вече не помнили своите мечти. Веднъж един мъж и една жена отишли в обора, тя родила и положила детето си в яслите. Дървото гледало малкото детенце и чувствало, че носи в себе си най-важният човек на света.
След време няколко души влезли в рибарската лодка на второто дърво, разразила се буря и то осъзнало, че не е достатъчно силно, за да ги опази. Един от хората обаче казал “Мир”, бурята спряла и дървото осъзнало, че се е сбъднала мечтата му да вози цар на царете.
Взели и третото дърво, дали го на един човек, който го носил, докато другите го обиждали. Стигнали до един висок хълм и приковали човека за стъблото. Тогава то осъзнало, че е достатъчно високо, достатъчно близо до Бог, защото Христос бил прикован върху него.
Поуката от тази история е, че Господ винаги има план за нас и дори нещата да не се случват по начин, по който сме очаквали, те все някога ще се сбъднат. Но неведоми са пътищата Божии.
