Тогава едно от децата ми беше още бебе. Към 11.00 се каня да го изведа с количка на разходка. На вратата се звъни нервно, припряно. Съседът, който е нещо като отговорник по линията на ОФ. Моли ме да отида да гласувам, защото му развалям статистиката. Не ще и да чуе, че след разходката и обяда ще мина през секцията.
Още и още по-превъзбудено ме моли – първо да гласувам, а после всичко останало! Аз се опитвам да спечеля време – ще гласувам, няма проблем, но нали ми трябва най-напред да разбера за кого ще гласувам (в смисъл, кой е спуснатият „отгоре“ кандидат). А той ме гледа като че ли съм паднал от Луната, ако не и дори от Марс:
– Как за кого, как за кого, ти не гласуваш за кандидата, ти гласуваш за БКП, ти гласуваш за Тодор Живков!
Минаха години, без да го забравя аз… И си дойдохме на приказката. Отново казват на народа ни, като иска (ако изобщо иска) да разбере за кого ще гласува:
– Как за кого, как за кого, ти не гласуваш за кандидата, ти гласуваш за ГЕРБ, ти гласуваш за Бойко Борисов!
Снимка: photoarhiv-todorslavchev.co
Автор: Надя Борисова www.transmedia.bg
