В продължение на 34 години британски милионер плащал на стотици работници да копаят тунели под Ливърпул, без да обясни за какво са му необходими. Под земята се появили огромни сводести зали, стълбища и проходи, които на места достигали десетки метри дълбочина. Някои завършвали внезапно, други не водели до нищо, а за мащабното строителство не били оставени нито подробни планове, нито писмени обяснения.
След смъртта на богаташа през 1840 г. голяма част от подземния лабиринт постепенно била забравена и затрупана с отпадъци. Близо два века по-късно изследователите разглеждат една изненадваща възможност – зад необичайното начинание може да се е крила мащабна благотворителна инициатива, чрез която стотици бедни хора получавали работа и препитание, разказва испанското издание „Хатака“ (Xataka).
Милионерът, който превърнал земята под Ливърпул в строителна площадка
Човекът зад загадъчния проект е Джоузеф Уилямсън, роден през 1769 г. в Йоркшир. Едва 11-годишен той пристига в Ливърпул и започва работа в търговията с тютюн. Постепенно се издига в бизнеса, натрупва значително състояние и през 1803 г. поема управлението на фирмата, в която е започнал кариерата си.
През 1806 г. Уилямсън купува земя в района Едж Хил, разположен на няколко километра от центъра на Ливърпул. Първоначалното му намерение било да построи жилищни сгради, но скоро строителството придобило необичаен мащаб.
Вместо да се ограничи до изграждането на къщи, богаташът започнал да наема работници, които прокопавали тунели в пясъчниковата скала. Под земята се появявали масивни арки, стълбища, помещения и огромни сводести конструкции.
Работата продължила до смъртта му през 1840 г. През всичките тези десетилетия никой не получил убедителен отговор защо Уилямсън харчи толкова много пари за съоръжения, които сякаш нямат конкретно предназначение.
Самият той бил известен като ексцентрична личност. За него се разказвали истории, свързани със странни шеги, необичайни решения и непредсказуемо поведение. Достоверността на част от тези разкази обаче остава спорна, тъй като много от тях са запазени единствено като местни предания.
Огромни подземни зали и проходи на три нива
Мащабите на съоръженията продължават да впечатляват изследователите. Според някои оценки подземната мрежа може да се простира върху площ до 2,6 квадратни километра, макар действителните ѝ граници все още да не са установени и подобни предположения да не са окончателно потвърдени.
Едно от най-внушителните пространства е така наречената Банкетна зала. Тя представлява огромно сводесто помещение с дължина около 20 метра и височина над 8 метра.
Изследователите предполагат, че под сегашното ниво на пода може да има още няколко метра натрупани отломки, което означава, че първоначалните размери на залата вероятно са били още по-впечатляващи.
В други части на комплекса са открити тунели, разположени на два и три етажа. Някои галерии достигат поне 18 метра под земята, а според предположения на доброволци отделни участъци може да слизат до около 27 метра дълбочина.
Най-голямата загадка обаче не са размерите, а предназначението на съоръженията.
Част от проходите завършват внезапно. Други водят към помещения без очевидна функция. Има конструкции, за които не е ясно дали някога са били използвани, а липсата на запазени строителни планове допълнително затруднява опитите да се възстанови първоначалният замисъл.
След смъртта на Уилямсън тунелите постепенно загубили значението си. В тях започнали да се изхвърлят битови, търговски и промишлени отпадъци. С течение на времето огромни участъци били запълнени, входовете изчезнали, а споменът за подземния комплекс останал предимно в местните истории.
Контрабанда, тайни убежища и страх от апокалипсис
Липсата на документи и ясни обяснения неизбежно породила множество теории за намеренията на милионера.
Една от тях предполага, че тунелите са били изградени за тайно пренасяне и съхраняване на контрабандни стоки. Ливърпул бил голям търговски център и пристанище, което правело подобно предположение привлекателно за любителите на загадки.
Друга версия е още по-необичайна – че Уилямсън подготвял огромно подземно убежище за настъпването на края на света.
Тази история е свързана със съпругата му Елизабет. Според старо предположение тя попаднала под влиянието на религиозен проповедник, който предупреждавал за предстоящ апокалипсис. Възможно било именно тя да е убедила съпруга си да изгради убежище, способно да приюти хора при настъпването на катастрофа.
Няма обаче убедителни исторически доказателства, които да потвърждават подобен сценарий.
Съществува и далеч по-практично обяснение. Част от подземните конструкции може да са били изградени за укрепване на стари каменоломни и нестабилни участъци, така че върху тях да могат безопасно да се строят жилищни сгради.
Тази теория обяснява някои от масивните сводове и подпорни конструкции, но не дава окончателен отговор защо работата продължила повече от три десетилетия и защо били прокопавани толкова много проходи без видима функция.
Най-неочакваната версия: Уилямсън искал да спаси бедните от глад
През 1989 г. е основано Обществото на Джоузеф Уилямсън, което поставя началото на систематични усилия за проучване и опазване на подземното наследство.
След години изследвания доброволците започнали да обръщат все по-голямо внимание на една хипотеза, която представя странния милионер в съвсем различна светлина.
Възможно е Уилямсън да е финансирал строителството не защото се нуждаел от тунели, а защото искал да осигурява постоянна работа на хора, които иначе биха останали без доходи.
За да бъде разбрана тази версия, трябва да се разгледа икономическата обстановка във Великобритания в началото на XIX век.
Ливърпул се развивал като едно от най-важните пристанища в страната, но благосъстоянието не било разпределено равномерно. Много работнически семейства живеели в бедност, а индустриализацията постепенно променяла пазара на труда.
Навлизането на машините лишавало част от традиционните занаятчии от препитание. След края на Наполеоновите войни през 1815 г. хиляди завърнали се войници също трябвало да намерят работа в икономика, която не можела лесно да ги поеме.
Според благотворителната хипотеза Уилямсън използвал собственото си богатство, за да наема такива хора. Вместо да им раздава милостиня, той им плащал за физически труд и им давал възможност да придобиват строителни умения.
Това би обяснило защо финансирал продължително строителство, което на пръв поглед не носело никаква икономическа полза.
Копаели дупки, които после трябвало да запълват
Една от най-любопитните подробности, установени при проучванията, е свързана с изкопи, които изглежда били направени само за да бъдат впоследствие запълнени.
Подобна дейност трудно може да бъде обяснена с обичайните нужди на строителството.
Според привържениците на благотворителната теория това може да е било съзнателно решение. Ако основната цел била хората да получават заплати, работата трябвало да продължава независимо дали всяка отделна задача има практическо предназначение.
Така изкопаването на тунел, изграждането на арка или дори повторното запълване на вече изкопано пространство можело да осигури допълнителни дни труд и доходи.
Има и още един детайл, който привлича вниманието на изследователите.
В църковни регистри са открити сведения за местни семейства, които кръщавали децата си на Джоузеф Уилямсън. Възможно е това да е било израз на благодарност към човека, осигурявал работа на техните близки.
Само по себе си подобно съвпадение не доказва благотворителните му намерения, но се вписва в представата за богаташ, който е имал особено място в живота на местната общност.
Забравеният лабиринт започва да разкрива тайните си
Интересът към тунелите постепенно се възражда през XX век. През 1999 г. при строителни дейности е открит вход към стара система от подземни помещения, което дава нов тласък на проучванията.
Оттогава доброволци от организации, посветени на наследството на Уилямсън, прекарват хиляди часове в разчистване на затрупаните галерии.
Работата е трудоемка, тъй като много от проходите са запълнени с огромни количества отпадъци, натрупвани в продължение на поколения.
Сред намерените предмети има стари стъклени бутилки, мастилници, керамични съдове, глинени лули, детски играчки и различни вещи от всекидневния живот през XIX век.
Тези находки помагат на изследователите не само да възстановяват отделни участъци от тунелите, но и да научават повече за живота в Ливърпул преди близо два века.
Днес част от подземния комплекс е достъпна за посетители, а доброволческите екипи продължават да разчистват и документират нови пространства.
Загадката остава, но историята придобива друг смисъл
Въпреки напредъка на проучванията все още няма открит исторически документ, който категорично да доказва защо Джоузеф Уилямсън е започнал мащабното строителство.
Не е изключено различни части от комплекса да са имали различно предназначение. Някои съоръжения може да са били необходими за укрепване на терена, други да са обслужвали строителни дейности, а трети действително да са били изграждани основно за осигуряване на работа.
Благотворителната хипотеза остава една от най-интересните възможности, но не бива да се приема за окончателно доказан исторически факт.
Ако бъде потвърдена, историята на Уилямсън ще придобие необикновен смисъл. Това би означавало, че един от най-загадъчните подземни комплекси във Великобритания не е бил създаден за укриване на богатства, контрабанда или защита от катастрофа, а за да даде препитание на хора, останали без работа.
Така 34-годишното строителство, изглеждало безсмислено за поколения наред, може да се окаже свидетелство за необичаен подход към бедността – помощ не чрез подаяния, а чрез платен труд.
Докато доброволците продължават да разкриват затрупаните проходи под Ливърпул, окончателният отговор за намеренията на ексцентричния милионер все още остава скрит някъде между историята, легендите и подземните стени, които той е оставил след себе си.
Блиц
