Едно село до София, което има 5-вековна история, днес е истинска имотна перла. Все повече инвеститори и купувачи гледат към Габра. То е едно от онези български села, които носят историята в кръвта си.
Първото му споменаване е в османски регистър от ноември 1576 г., където се появява под старото си име Чукурово. Документът е част от данъчните регистри на джелепкешаните – особена категория зависимо население, което е задължено да доставя ежегодно на Османската империя определен брой дребен рогат добитък на фиксирани цени.
Тези регистри са едни от най-ценните източници за стопанската география на българските земи през османския период. Джелепкешаните – християнски търговци на овце и кози, са били снабдителите на пазарите, армията и двореца. Имената на починалите, разорилите се или забягналите са били изваждани от списъците, а липсващите бройки – попълвани с нови. Забранявало се лица с други специални задължения към държавата да бъдат натоварвани с джелепкешанство – доганджии, юруци, войнугани, въглищари, спахии.
През Възраждането някои български фамилии забогатяват чрез джелепчийство – най-известни са Чалъкови и Моравенови, чието име стои зад Моравеновия мост в Копривщица.
Габра е част от тази традиция. В регистъра от 1576 г. срещу името на селото са записани няколко жители и броят на предадените овце – първият документ, който поставя Габра на историческата карта.
Географията: Селото между две планини
Габра е разположено в малка триъгълна котловина между Лозенската планина и западните разклонения на Вакарелските ридове в Ихтиманска Средна гора. Надморската височина е 892 метра – достатъчна, за да даде прохлада, иглолистни гори и онзи характерен планински въздух, който прави мястото различно.
Селото е на 29–30 км от София – близо, но не прекалено, достъпно, но не погълнато от градската експанзия.
Тук има църква, училище, читалище и малък манастир “Св. Димитър“, скрит в гората – духовен пазител на селото от векове.
Чудесата на Габра – легенди, предания и тишина
Предание разказва, че през първата половина на XVI век в района на сегашното село отседнала група роби – българи от Шумадия, сърби, бошняци, черногорци. Някои от фамилиите им все още се срещат в селото.
Габра е известно и с лазаруването – традиция, която се пази и до днес.
Иглолистните гори около селото създават алпийски пейзаж, а старото въглищно находище напомня за икономическата история на района.
Инфраструктурата като предимство
Габра не е шумно, не е презастроено, не е “модерно” като Панчарево. Но именно това е неговата сила.
Пътят до селото е добър, а близостта до София го прави удобно за хора, които искат да живеят извън града, но да работят в него.
Инфраструктурата е достатъчна за ежедневието – училище, читалище, кметство, малки магазини, а природата компенсира всичко останало.
Имотният пазар: Габра – новата Бистрица
Имотният пазар в Габра е в своята най-интересна фаза на бавното, но вече започнало поскъпване.
Средната цена на имотите достига 168 624 евро, а средната цена на квадратен метър е около 1069 евро. Наличността е изключително ниска – в момента се предлагат едва четири имота, което автоматично поддържа високи стойности.
Сред офертите има къщи между 134 998 и 148 500 евро, с площи от 65 до 200 кв.м, както и парцели за строителство или инвестиция.
Появяват се и парцели за фотоволтаични централи – един от тях се предлага за 63 000 евро.
Търсенето идва от три групи: хора, които искат постоянен дом; купувачи, които търсят втори дом близо до София; инвеститори, които гледат към земя и енергийни проекти.
Габра се превръща в новата Бистрица не защото копира стила ѝ, а защото предлага нещо, което Бистрица вече не може – тишина, автентичност и липса на презастрояване.
Сравнение с други села в района
Сравнено с Лозен, Панчарево, Бистрица или Герман, Габра е по-тихо, по-евтино и по-автентично.
Селата около Елин Пелин като Лесново, Петково, Мусачево имат сходни характеристики, но нито едно не предлага планинската котловина, иглолистните гори и историческата дълбочина на Габра.
Габра е селото, което не се натрапва – то се разкрива. И точно затова вече е имотна перла.
