На 25 септември 1970 година светът се сбогува с Ерих Мария Ремарк – майсторът на лирическия натурализъм, чиито произведения докосват сърцата на милиони по целия свят. Преведени на над 60 езика, неговите книги остават вечен паметник на човешката съдба.
Роден в Оснабрюк през 1898 година, Ремарк преминава през ада на Първата световна война, преживяване, което завинаги променя светогледа му и се превръща в ядро на емблематичния му роман „На Западния фронт нищо ново“. Неговият път след войната е низ от професионални търсения, докато литературата не се превръща в негово призвание.
Личният му живот, белязан от сложни връзки с личности като Марлене Дитрих и Полет Годар, намира своето отражение в безсмъртни творби. Образът на първата му съпруга Илзе Юта Замбона оживява в „Живот назаем“, а трагичната съдба на сестра му, екзекутирана от нацистите, дава живот на „Искрица живот“. Творчеството му, често преследвано от нацисткия режим, преминава през премествания в Швейцария и САЩ, преди той да намери покой в родината на своето изгнание.
„Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по-хубаво от онова, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот“, споделя писателят, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вълнува читателите дори днес, след като и последните му страници бяха издадени посмъртно.
