Виждал съм подобни обекти, докато изпълнявах задача в миналия век, казва летецът проф. Димитър Недялков
“Извънземните ни наблюдават от Луната. На нея най-вероятно могат да се намерят артефакти от тяхното присъствие.”
Това каза в специално видео германката Сабине Хосенфелдер, която е световнопризнат учен по теория на физиката и е експерт по квантова гравитация. Сабине е консултант и на НАСА, а в поредица от разкази споделя няколко видеоклипа от Луната, като предполага, че астронавтите биха могли да открият там извънземна роботизирана сонда, която следи случващото се на Земята.
Германката прави изводите си на базата на поредица от факти, станали известни в последните месеци. В своите видеа Сабине се фокусира най-вече върху наскоро разсекретените комуникации на астронавтите от програмата “Аполо”.
Първо обръща внимание на Алън Бийн, астронавт от “Аполо 12”, снимал през ноември 1969 г. няколко ярки точки, издигащи се от земния спътник.
“Изглежда, че тези неща се отдалечават от Луната. Те наистина си тръгват оттук и се насочват право към звездите”, съобщил той по радиото.
Сабине споменава и астронавтите от “Аполо 11”, които през юли 1969 г. успяват за първи път да кацнат на Луната. Те виждат част от лунен кратер да се осветява за кратко. Докато се приближават, обект прелетял до тях, а мистериозни проблясъци проникнали в кабината. Били толкова ярки, че астронавтите ги усещали и през затворените си очи, а това продължило с часове.
Според физичката един от най-любопитните обекти е заснет от италианец – Алберто Майер, през 2007 г. Той снима Луната и забелязва тяло, летящо над нейната повърхност. Малко след това други важни кадри, за които говори Сабине, са на Жан-Мишел Тенак (26 март 2020 г.) – на заснетия от него видеоклип се виждат три независими устройства, летящи във формация над Луната, повтаряйки аномалията от 2007 г. Последният случай е наблюдението на Себастиан Волтмер от 2024 г. Известният германски астроном и фотограф улавя гигантска триъгълна светеща ивица, която прелита покрай Луната с изключително висока скорост.
“Много сме им интересни, сигурно ни чакат да “пораснем” на акъл и други възможности”, предполага Сабине.
Куп български летци също споделят за подобни необичайни срещи в небето над страната ни през годините. Един от най-ярките и категорични примери е о.р. проф. д.н. Димитър Илиев Недялков – бивш военен пилот с над 2000 летателни часа и автор на над 30 книги.
През зимата на 1987 г., по време на нощен полет с МиГ-21 на 6000 метра височина западно от Разград, Недялков се оказва очи в очи с неидентифициран обект. Летецът забелязва кълбовидно тяло с размерите на голяма звезда, заобиколено от собствено зарево, което оставя светлинна следа и се движи с огромна скорост. Въпреки че радарните системи не го засичат, друг екипаж във въздуха потвърждава наблюдението на Недялков.
За разлика от онези, които бързат да отпишат подобни инциденти като метеорологични балони или природни явления, военният летец е категоричен: “Това са интелигентно управлявани обекти, но не от нас. Кой ги управлява обаче – не знаем”, казва Недялков.
Освен пилотите от миналия век през последните години няколко известни съвременни български пилоти също открито споделиха за срещите си с НЛО.
“По време на полет над Централна България засякох обект с изключително висока скорост и маневреност, която надвишава възможностите на съвременните изтребители. Светещо тяло беше без видими криле или двигателни дюзи, което прави рязка промяна в посоката без никаква инерция – маневра, която би била фатална за човек пилот”, споделя майор Радостин Любомиров, военен пилот от ВВС.
Думите му за неизвестни НЛО-та в небето потвърждава и капитан Ивайло Пенчев, който разказва за нощен полет над Балканите, в който екипажът забелязва силно светеща точка, движеща се успоредно на самолета на много голяма височина. Обектът прави спирка във въздуха и след това изчезва за части от секундата, отхвърляйки възможността да е спътник, метеор или друг пътнически самолет.
И ако преди години повечето от тези случаи са били пазени в строга секретност под формата на доклади до висшето командване, през последните десетилетия летците започват открито да разказват за преживяванията си, тъй като НАТО и САЩ официално преименуваха феномена на UAP (Unidentified Anomalous Phenomena) и въведоха официални протоколи за докладване без страх от професионални последици.
