Проф. Тодор Кантарджиев разказа откровено за тежката си битка със заболяването, през която е преминал през 18 химиотерапии и две трансплантации. В разговор с Деси Банова-Плевнелиева той призна, че изпитанието продължава, но се старае да гледа напред.
“Продължаваме да се борим. Това от нещата в живота винаги продължават. Но човек трябва да не мисли за лошото, да мисли за по-доброто и мисля, че така е по-добре за всички”, сподели професорът в ефира на “Събуди се” по Нова тв.
До него беше и синът му доц. Весел Кантарджиев, който също е лекар и призна, че за семейството никак не е лесно да гледа как човекът, който винаги е бил силният и знаещият, сам преминава през тежко изпитание.
“Не беше лесно в началото. И сега не е лесно, но човек няма избор”, каза той.
Проф. Кантарджиев говори и за една от най-болезнените загуби в живота си – смъртта на съпругата му. Тя си отива внезапно, докато той е в клиника в чужбина.
“Много тежка загуба. И тогава човек си казва: Ами сега това, което върша сега, тя би ли го одобрила? И така се лъжеш първите години”, призна професорът.
Той описа покойната си съпруга като изключително позитивен човек, който винаги е вярвал в доброто и в това, че нещата могат да се оправят. Синът им Весел пък се надява да е наследил именно най-доброто от нея.
Разговорът показа и по-светлата страна на фамилията Кантарджиеви. Професорът не скри гордостта си от професионалния път на сина си.
“Най-голямото удовлетворение е да видиш сина си като колега, като уважаван и търсен колега”, категоричен е той.
Двамата разказаха и за най-младия Тодор в семейството – внука на професора, който засега е много по-запален по футбола, отколкото по медицината. Самият Кантарджиев с усмивка призна, че дори би предпочел момчето един ден да стане футболист.
