На 14 септември православната църква отбелязва Кръстовден , един от големите християнски празници, посветен на Въздвижението на Светия Кръст Господен.
Денят е свързан с множество български традиции и народни поверия. Някои от тях са запазени и до днес, а едно от най-важните правила е свързано с храната.
На Кръстовден се спазва строг пост
Независимо в кой ден от седмицата се пада празникът, църковната традиция повелява пост.
На трапезата не се слагат месо, млечни продукти и яйца.
Традиционно се приготвят постни ястия, като боб, зеленчуци, постни сарми, пълнени чушки и домашна пита.
В народните представи постът на този ден е свързан не само с въздържание от храна, но и с духовно пречистване.
Не се захващайте с тежка работа
Според старите поверия Кръстовден трябва да бъде посрещнат със смирение и спокойствие. Затова хората избягвали тежката и ненужна физическа работа.
Особено разпространено е вярването, че на този ден „земята се кръстосва“, а времето постепенно се обръща към есента.
Не се карайте и не изричайте тежки думи
Като голям християнски празник Кръстовден е ден за молитва, прошка и смирение.
Смята се, че човек не трябва да влиза в конфликти, да злослови или съзнателно да причинява зло на другите.
Водата на Кръстовден се смята за благословена
В народната традиция съществува вярването, че водата на празника носи особена сила.
Хората се измивали с вода за здраве и благополучие, а на места се пазят различни местни обичаи, свързани с благословия и закрила.
Каквото е времето на Кръстовден, такава ще бъде есента
С празника са свързани и множество предсказания за времето.
Според народните вярвания силният и студен вятър на Кръстовден предвещава сурова зима. Ако денят е топъл, тих и слънчев, хората очаквали по-мека и благодатна есен.
Кръстовден се възприема и като символична граница между лятото и есента. Оттук идва и старото поверие, че „денят и нощта се кръстосват“ , а студът започва постепенно да настъпва.
Хиляди се отправят към Кръстова гора
Едно от най-почитаните места на Кръстовден е Кръстова гора в Родопите.
Всяка година в навечерието на празника там се събират хиляди поклонници. Според преданието мястото е свързано с частица от Христовия кръст, а хора от цялата страна идват с молитви за здраве, изцеление и закрила.
Нощта срещу Кръстовден също е обвита в народни поверия. Според едно от тях небето се „отваря“ и искрените молитви могат да бъдат чути.
