През 1954 година жителката на Днепропетровска област Надежда Лебедина заспала и се събудила 20 години по- късно. Едва през 1974 година.
Случилото се станало истински шок за нея.
Една вечер 34 годишната Надежда се скарала много сериозно със съпруга си.
Конфликтът предизвикал у жената нестабилно емоционално състояние, в което тя легнала да спи. На следващия ден Надежда не се събудила. Изплашените й роднини извикали медици.
Обезкуражените лекари вкарали жената в психиатрична клиника, където й поставили диагнозите „шизофрения“ и „кататонен ступор“. Надежда останала в клиниката четири години, след което майка й я взела вкъщи.
На петата година от съня, съпругът на Надежда починал. Десетгодишната им дъщеря се оказала в детски дом, защото баба й, която се грижила и за Надежда не е имала възможност да я възпитава.
Самата Надежда признава, че през цялото време е чувала какво се е случвало около нея, но не е могла да реагира. Не е била в сили дори да помръдне пръст.
Постепенно сънят ставал все по- лек. Тя можела да движи главата си, ръцете, а също така се хранела, но не се събуждала.
През 1974 година почива майката на Надежда и точно в този момент жената се пробужда. По- голямата й сестра Анастасия влязла в стаята и видяла, че майка им е починала. До нея лежала плачещата Надежда.
Първоначално жената не повярвала, че е спала двайсет години. За учудване на лекарите, тя се адаптирала към новия живот сравнително бързо. Приела порасналата си дъщеря, заинтересувала се от иновациите, които е пропуснала.
Трябва да се отбележи, че когато Лебедина се събудила, тя изглеждала на възрастта, на която е заспала – 34 години. Но след пробуждането, организмът й стремително започнал да наваксва пропуснатото. Според лекарите Надежда Лебедина стареела не с дни, а с часове, косата й се прошарила, а лицето – сбръчкало.
Надежда Лебедина почива на 74 годишна възраст. Диагнозата „шизофрения“ е призната за грешна. Даденият случай е оценен от съветските лекари като „истеричен патологичен сън“.
