Правец отбелязва 115 години от рождението на Тодор Живков на 7 септември. Планирани са няколко събития, подкрепени от общината и Историческия музей в родния град на бившия Първи. Той почина на 86 години в София, на 5 август 1998 г., но делото му и дългогодишното управление на България няма как да бъдат забравени и подминати независимо от смяната на политическата номенклатура.
Честванията, свързани с рождението на Тодор Живков, ще започнат с поднасяне на венци и цветя пред неговия паметник, който е в началото на Правец. След това е планирано поднасяне на венци в родната къща на Тато. Там ще бъде представена преиздадената и разширена книга на Даниел Спасов „Той си остава Тодор Живков“ на издателство „Сиела“. Ще бъде открита ретроспективната изложба: „Винаги се връщам тук с обич…“ – Тодор Живков.
Както всяка година и сега се очаква наследниците на фамилия Живкови да присъстват на официалното отбелязване на годишнината от рождението на техния предтеча. Внучката му Жени Живкова ще почете дядо си и ще уважи събитията, организирани в негова чест, увери в разговор с човек на „Ретро“ тя. И допълни, че в тяхното семейство почитат датата, на която е роден дядо ѝ, а не тази, на която напусна този свят.
– Г-жо Живкова, предстои годишнина от рождението на дядо ви. Има предвидени няколко събития – кои наследници на фамилията ви ще присъстват?
– Да, в Правец са предвидени няколко събития в чест на годишнината от рождението на дядо ми. Други инициативи няма да правим. Аз ще присъствам, за останалите от семейството не знам. По принцип присъстват лели, племенници, по-разширен кръг на семейството, но тази година още не знам кой от тях ще дойде на честванията.
– Кой е най-силният ви спомен от дядо ви?
– Много са тези спомени. Всичко, свързано с него, ми е ценен спомен – разговорите ни, това, на което се научих – търпеливостта, волята, начинът му на общуване с хората. Много са нещата, които научих от дядо.
Имахме силна духовна връзка и когато бях малка, и в последните 8 години от живота му, когато живееше при мен. Той беше моята опора, особено след като майка ми почина.
– Да, подобно стечение на обстоятелствата е много трагичен момент в живота на едно дете…
– Така е.
– Това е може би най-голямата травма в живота ви?
– Да, така е и за мен, и за брат ми.
– През юли, когато се навърши година от трагичната кончина на брат ви Тодор Славков, излезе информация, че разследването на смъртта му е подновено. Имате ли актуална информация по този въпрос?
– Разследването не е било прекъсвано изобщо. Ние искахме да бъдат изяснени допълнителни неща. Нямам повече информация към този момент, явно още разследват.
– Има ли нова версия за причината за смъртта на брат ви?
– Нямам представа каква версия имат в момента и дали изобщо тя е различна от това, което обявиха официално от прокуратурата. Просто ние искахме някои допълнителни неща да бъдат изяснени.
– Коя е най-голямата ви радост в живота?
– Внучката Елеонор е моята голяма радост в последно време. Тя стана на годинка и 7 месеца.
– На кого я кръстихте?
– Тя е кръстена на жената, която отгледа всички нас – мен и брат ми, а след това и моите деца. Тя беше наша бавачка, жива е и имаме много добри взаимоотношения. Дъщеря ми прецени, че иска нейното дете да бъде кръстено на нея.
– Успявате ли да се виждате често с внучката?
– Те си живеят в България, така че се виждаме. Внучката ми е много чакано дете, време беше. Чувствам, че имаме много силна връзка с Елеонор, голямо щастие е за мен.
