Родителите трябва да знаят и да държат под внимание децата си в тийнейджърската възраст или при по-ранното съзряване, тъй като тази възраст се характеризира с израстване, бунт и много силна нужда от валидация.
Това каза в интервю за Plovdiv 24.bg психологът Димитър Черешев, специалист по възрастова и детска психология в Пловдив. Тинейджърите искат да поставят себе си в една ситуация, в която другите да ги оценят положително.
Когато родителите нямат добра емоционална връзка с децата си, те започват да търсят валидацията извън семейната среда, в така наречената приятелска среда. Тук наблюдаваме един специфичен феномен, събирането на група от деца във формата на глутница, което се е случило с младежите, обвинени за убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм.
При подобно събиране, наблюдаваме едно размиване на отговорността при проява на престъпно поведение. Т.е. получава се колективна отговорност. Когато децата са в тази група, те търсят тази валидация и принадлежност. Валидацията е една от основните потребности на човешкия вид, а желанието за принадлежност е доста силна потребност. И нейното задоволяване в днешния свят става все по-трудно и все по-изискуемо. Т.е. хората, които имат нужда от такава принадлежност, я търсят на всяка цена.
Когато нямаме добри умения за комуникация, разбиране за добро и лошо, схващане за идеята, че на другия човек може да му бъде навредено, и че това може да доведе до пагубни обстоятелства, може да се прекрачат тези граници.
Тогава имаме подобно поведение, толкова силен изблик на агресия, няколко човека да упражняват агресия върху един, и след всеки следващ удар, ескалацията да се повишава. Но ако тези младежи са поотделно, когато не са в така наречената глутница, вероятно агресията няма да ескалира до такава степен.
Най-вероятно те, казвайки, че са привлекли човека, който според тях страдал от някаква форма на педофилия, което не е доказано към момента, се опитват да рационализират и оправдаят тежестта на постъпката си “Ами, ние го направихме, защото той е педофил”.
Всъщност, това е една тежка изява на много силна агресия. Ако трябва да погледнем клиничните диагнози, тяхното поведение доста се доближава до така нареченото диссоциално разстройство на личността, което се отключва именно в тази възраст, към 12-18 години. Така че благоприятна, в кавички, е тяхната възраст. Това разстройство, насочено срещу социума, се характеризира с особен садизъм и ако не се вземат мерки може да прерасне в още по-брутални изяви на поведението, като психопатия и така нататък.
Фактът, че се опитват чисто морално да оправдават постъпката си по този начин, ни казва, че вината, която би трябвало и се очаква да изпитват, по-скоро не я виждат.
Превенцията на подобно поведение трябва да започне от ранна детска възраст. Когато имаме период на подрастване, юношество, родителите трябва да бъдат особено бдителни и да се опитват по всякакъв начин да създават добри отношения с децата си, доверителна връзка, толерантност, спокойствие, колкото е възможно в нашия забързан свят. Но доверието е особено важно.
Важно е отново да отправим едно послание към родителите. Разговорите след работа са важни, колкото и да сме изморени, колкото и да ни е тежко. И да не се разбираме добре с партньора, никога не е толкова тежко да поговорим малко с децата си, да ги попитаме как е преминал техният ден. Да се разходим с тях, ако трябва да помълчим с тях, да дадем посланието “Хей, ти можеш да разчиташ на мен, аз съм до теб тук, дори да не ти се говори. Винаги можеш да се обърнеш насам”.
Това внася една специфична сигурност, особено у подрастващите, от която те имат нужда – да бъдат приети, разбрани и валидирани доколкото е възможно от родителите.
