„Тръгна си, когато Симона стана на 10 г., за по-лесно. Бягаше винаги когато стане трудно. Отиде в Швеция при по-голяма жена с дете. Гледал е чуждото момиче, но не и своето.“
Глория хвърли истинска бомба за отношенията си с Илия Загоров и за първи път разказа толкова откровено какво я е боляло след раздялата им. Най-тежките ѝ думи обаче не бяха за самия край на любовта им, а за онова, което последвало – по думите на певицата бащата на Симона заминал за Швеция при друга жена с дете и „гледал чуждото момиче, но не и своето“.
Жената, за която говори Глория, е Славка Русанова – дългогодишната половинка на Загоров, с която той и до днес е обвързан.
Именно русокосата Славка стои до музиканта вече повече от десетилетие и е жената, с която той устройва живота си в Стокхолм след окончателния крах на връзката си с фолк примата.
Когато двамата се събират, Славка също има минало зад гърба си – предишна връзка и дъщеря на име Анджела, която живее с нея в Швеция. Още през 2013 г. светските хроники пишат, че отношенията със Загоров са толкова сериозни, че двамата обмислят брак, а Симона пътува до баща си, за да се запознае с новата му половинка и с дъщеря ѝ.
Раната очевидно е стара. Още през 2015 г. Глория публично заявява, че Загоров е човекът, който е оставил дъщеря им и е заминал да живее в Швеция. Същата година отношенията между баща и дъщеря са поставени под изпитание и покрай абитуриентския бал на Симона, на който Илия не присъства.
С времето обаче Симона успява да намери път обратно към баща си. Тя започва да го посещава в Стокхолм и през 2019 г. дори пропътува хиляди километри специално за рождения му ден. Години по-късно Илия и Глория успяват да оставят част от старите войни зад гърба си и през 2022 г. отново пеят заедно на кръщенето на внучката си Галина. Тази година двамата стигнаха и до първата си публична обща сценична изява след раздялата.
Точно това неочаквано сближаване явно е отключило и признанието на Глория. Вместо сантимент по старата любов, тя отвори чекмеджето с болезнените спомени и напомни кой е останал до Симона, когато е било най-трудно.
