Гергана Стоянова, която е дългогодишен посланик на каузи, свързани с децата, образованието и духовното израстване, не можа да скрие емоцията си провокирана от безпрецедентната жестокост и трагедията на Младежкия хълм в Пловдив.
Публикуваме думите на актрисата без редакторска намеса:
“Не мога да спра да мисля за последните минути от живота на Георги от Пловдив. И за живота на сестра му, за която е бил единственото близко по съдба същество. Представям си как се чувства след излизането и публикуването на всяка зловеща подробност… И не мога да не се замисля за една по-дълбока болест на нашето време — загубата на уважението към човешкото достойнство.
Мисля, че от тази учебна година МОН трябва да въведе ясна забрана за носенето и използването на телефони в училище до 12 клас. Училището не може да бъде продължение на виртуалната джунгла, в която всяка грешка се превръща в зрелище, а всяко унижение — в материал за нечия минута популярност.
Смятам също, че в България трябва да има ясни ограничения за достъпа до социални мрежи на деца под 16 години. Ако зависеше само от мен, тази граница би била още по-висока — до 18 години. Не защото искам да отнема свободата на младите хора, а защото свободата без нравствена зрялост лесно се превръща в жестокост.
Все по-често виждаме как нечие унижение се превръща в “забавление“, как чуждата болка се превръща в съдържание, а заснемането и разпространяването на нечие падение се приема като повод за слава.
В свят, в който всеки може за секунди да превърне чуждото страдание в своя публикация, най-страшното е не липсата на камери — а липсата на съвест зад тях. Проблемът не е, че децата ни гледат в екрани. Проблемът е какво започват да виждат в тях — свят, в който човешкото достойнство е евтин реквизит, а чуждият срам е валута за внимание.
На децата ни не им трябват още технологии, които да усилват шума. Трябват им граници, смисъл и хора, които да им покажат, че човекът отсреща не е публика, а съдба. Толкоз”, сподели емоционално тя.
