Латинизирането на българските бащини имена е тенденция, която се налага през последните години. Това каза езиковедът в предаването „Човекът на фокус“ на Радио „Фокус“.
Установените български традиции в бащините и фамилни имена са за използване на окончанията -ов/-ова, или -ав/-ава, -ев/-ева, -ски/-ска, -ин/ина. Тази традиция обаче напоследък започва да се нарушава.
Едно от възможните обяснения според езиковеда е свободата в избора на имената.
„Тази свобода като че ли премина и в начина, по който се записва бащиното име на детето. Това решение на родителите се наложи през последните години и като подражателство, и като една според мен криворазбрана модна тенденция.
Те смятат, че така се поставя акцент върху името на родителя, но не си дават сметка, че все пак ние имаме традиция в именуването и че това може да създаде проблем в различни институции, в различни казуси“, коментира доц. Владислав Миланов.
Твърде голямата свобода и невинаги осмислената отговорност на родителите според него са причината все повече млади хора да решават да променят своето име по съдебен път.
„Би трябвало да има унифициран стандарт. У нас няма орган, който да препоръчва как да бъдат формулирани такива имена, но категорично се обявявам против законодателни решения за българския език. Езикът не може да бъде затворен в рамките на закон.
Едно общество, което не уважава художествената литература, което не чете, което пренебрегва училищното образование и часовете по български език и литература, няма как през законодателна инициатива да изпитва отношение на уважение към собствения си език“, смята доц. Миланов.
В същото време се запазва тенденцията да се именуват децата на близки и роднини, както и тенденцията децата да се кръщават с благопожелателни имена, допълни езиковедът.
