„Актьорът никога не си отива.”
С тези думи Йоанна Буковска си спомни за Йосиф Сърчаджиев.
За нея срещата със Сърчаджиев започва много преди двамата да се запознаят лично, сподели тя пред Би Ти Ви. Като дете в Габрово тя го гледа в телевизионната постановка „Змей”.
„Била съм може би на 6-7 години. Мисля, че тогава той ме въведе в това вълшебно пространство, където можеш да бъдеш ти и не точно ти, наречено театър. Може би тогава за първи път ми се прииска да стана актриса. Змеят на Йоско беше моята пътеводна светлина”, разказа тя.
„Той беше работохолик, бяс в най-хубавия смисъл на думата”
Години по-късно пътищата им се срещат в театъра на Българската армия. Буковска си спомня времето на Леон Даниел и Крикор Азарян и емблематичните спектакли, в които Сърчаджиев играе.
„Той беше работохолик. Беше бяс в най-хубавия смисъл на думата. Неговата душа стърчеше отвсякъде. Това тяло не му беше достатъчно, за да изрази мащаба, който този дух носеше”, каза актрисата.
10 Interesting Facts About Earth’s Oceans
По думите ѝ Сърчаджиев е живеел за театъра. Играел почти всяка вечер и преди всяко представление загрявал близо час.
„Нямаше нещо, което да може да го спре. Независимо дали е болен, дали се е ударил или нещо се е случило с него на сцената – да живее живота, който трябва да живее тази вечер пред публиката, беше водещото”, спомня си Буковска.
Тя разказа и за куриозен момент, в който след първото действие на пиеса Сърчаджиев се разгримирал, преоблякъл се и тръгнал да си ходи. Едва на служебния вход осъзнал, че представлението още не е приключило.
„Каза: „Ама какво правя аз? Пиесата не е свършила”. Върна се, много бързо влезе в костюма. Мисля, че излезе без грим. Някак реалният ни живот беше неважният промеждутък между ролите”, разказа тя.
