Работничка в български завод: Шефът ме нарича “мръсен боклук”, подхвърля ми 180 лева заплата

Работниците в шивашка фабрика в Карнобат са подложени на невиждан и унизителен тормоз от страна на шефовете си.

Работят като роби за жълти стотинки, а шефовете гонят работниците си, крещейки им „боклук мръсен!”. Това твърди вече бившата служителка на цеха Гергинка Желева. Тя и семейството й потърсиха E-novini, за да може обидните отношения и лошите условия на труд във фирмата да излязат наяве. Желева не се страхува да застане с лицето си, тъй като вече няма какво да губи – напуснала е работа, но иска да помогне на останалите работници, съобщава Флагман.бг.

Гергинка Желева е работила 10 г. като чистачка във фабриката.

През всичките тези години тя е получавала минималната заплата. Преди месец е разбрала, че една от 4-те хигиенистки ще бъде съкратена. Притеснена от факта, тъй като до пенсия й остават 3 години, тя провела разговор с шефа на отдел „Човешки ресурси” Ирина Димова, която обаче е отговорила, че към момента не се знае коя от тях ще бъде уволнена.

„Цял месец бях в напрежение. Накрая на 31 октомври, понеделник, ме извика при нея и ми каза, че от метлата се местя да почиствам ризите от конците. За това преместване обаче аз не бях съгласна, защото в производството заплатите са унизително ниски. Ако 2300 ризи са излезли от бригадата, аз получавам около 5 ст. за един брой, което прави около 180 лв. Ако две служителки чистим тези ризи и броят е 2000, заплащането е 6 ст. на брой, което пък означава, че 180 лв. трябва да деля с колежката си – по 90 лв. Всички служители в производството взимат много под минималната заплата, но не смеят да кажат нищо, защото безработицата е голяма”, разказва Гергина Желева.

След като е чула предложението, тя отказала и подала молбата си за напускане с едномесечно предизвестие. На следващия ден отишла на работа, но бригадирката, при която била прехвърлена, не знаела за промените.

„Тя отиде при Ирина Димова, защото явно не ми повярва. Обаче доста се забави. Те просто не можеха да ми намерят място, за да се принудя сама да напусна. Отидох и аз в отдел „Човешки ресурси” и казах на директорката да ме освободят, щом няма работа за мен. Повиших й тон, защото напрежението ми дойде в повече – цял месец не знаех какво ще се случва с работата ми и накрая това с мотане ме изнервиха много”, допълва тя.

След като не успяла да открие изпълнителния директор Ангел Митрев, отишла при съпругата му Алина Митрева, която работи като главен счетоводител във фабриката. От нея обаче също не е получила съдействие, дори напротив – след малко й звъннала и по най-грубия я изгонила от работа. През това време пристигнал и самият изпълнителен директор.

„Той е голям човек, директор на предприятие, очаквах по-нормален разговор с него, но съм грешала. Той ми каза, че информацията му е предадена, като добави, че за 10 г. съм взела от „Карина” 45 хил. лв. Аз не съм получавала толкова пари, но аз съм ги заработила. Помолих го да ме освободи по нормален начин, а той ми се разкрещя с думите „Ти ли бе, боклук мръсен”. Тръгнах си, за да не ме унижават повече, а той продължаваше да изрича същите думи през оградата. Аз не искам повече нищо от тези хора, вече съм освободена, надявам се да ми преведат и последната заплата”, разказва жената и продължава:

„Преди да говоря ме посъветваха да посетя областното ръководство на КНСБ. Прие ме шефът, който се представи с първо име Здравко.Изслуша ме в подробности и накрая ми даде следния съвет: „Ти там нищо не можеш да направиш, те са собственици”. Не мога да разбера за какво са тогава тези профсъюзи”, каза отчаяната жена. Тя изглеждаше спретната, чиста, но бе крайно скромно облечена.

Тя не била единствената унижена по този начин.

Веднъж Ангел Митрев дори ударил ръцете на друга служителка, която се оплакала, че заплатите им са много ниски, но в друг шивашки цех възнагражденията били по-високи. Работничката не издържала и напуснала.

„Директорът на отдел „Човешки ресурси” е била и синдик на дружеството, но не се занимавала с проблемите на служителите“, твърди още Желева.

„Димова има акции от завода и тя е там бетон и никой не може да я мръдне, закупи си много имоти”, добави тя.

Шивашката фабрика през годините се превърна в един от символите на града. Дава работа на стотици карнобатлии. Служителките с ежедневния си труд изработват качествени ризи, 95 % от продукцията им обаче са за износ. / КОЧ