Пророчеството на Беновска за Радев

Журналистката Илияна Беновска направи смразяващо пророчество.

“Тишината се разраства също като рака!”, пише тя

Ето какво пише тя в седмичния си коментар:

Президент Радев, на 21.11.21-ва, на балотаж с ректора на ректорите проф. Анастас Герджиков, се добрахте до 2-ри мандат президент на България. Успяхте – „по джантите“ на шеф Андре Токев, с коремни възземания, с лицеви опори, с вдигнат юмрук  – „президентската корона“ да остане още 5 години на главата ви.

Не ви връчих, в знак на уважение и доверие, здрава българска ябълка, както постъпих преди 5 години, защото Конституционният Съд на Република България символично постанови, че вашата здрава червена българска ябълка – вашият „портрет на Дориан Грей – Румен Радев“ – е изгнила. Защотo дрогиран от властта си, нарушихте Конституцията на Република България.

Опитах да ви дам Конституцията. Да я изучите. За да спазвате върховния закон на родината ни. Но, вие, президент Радев, панически отказахте да я вземете. Страх ли ви е от Конституцията? За Президентството ви, Конституцията да не е отровната книга от „В името на розата“ на Умберто Еко?

Вие, президент Радев, избягахте от Конституцията.

Но. Пък, тропнахте едно право хорце с новите кандидати за власт.

„Хороводка“-та беше вашата любима съпруга Деси. И, понеже, тя „се бара“ меломанка,  ще ви напомня, Румен и Десислава Радеви, и сие какво ви чака 2-рия мандат.

В една софт-рок класика от 1964 г.  – „Звукът на тишината“, на Саймън и Гарфанкъл – се разказва за „хора, които говорят без да продумат, слушат без да се чуват, пишат песни, без с глас да ги пеят“, за „пророческите думи, прошепнати в звука на тишината…“ Но. Румен и Десислава Радеви, и сие. Звукът на Тишината, мълчанието, винаги избухва. Като пружина, която дълго си притискал със сила…:

„Здравей, мрак, стари мой приятелю. Дойдох отново да говоря с теб. Заради видение, промъкнало се тихо, посяло семената си, докато спях. И видението, което беше посадено в съзнанието ми, все още стои там – в звука на тишината…

В сън неспокоен вървях сам. По тесни калдъръмени улици. Под ореола на улична лампа. С вдигната яката срещу студа и влагата. Когато очите ми бяха пронизани от светлината на неонов лъч, който разцепи нощта и докосна звука на тишината…

И в голата светлина, аз видях десетки хиляди хора, може би, повече… Хора, които говореха без да кажат нищо. Хора, които слушаха без да чуват. Хора, пишещи песни, които с глас никога не пеят. И никой не се осмели да наруши звука на тишината…

„Глупаци, – казах аз – вие не знаете! Тишината се разраства също като рака! Чуйте думите ми, на които мога да ви науча! Хванете ръцете ми, които ви протягам!“

Но, думите ми падаха като тихи дъждовни капки. И отекнаха в кладенците на мълчанието… И хората се кланяха и молеха на неоновия бог, който бяха създали…

И знакът проблесна с предупреждение. И думите се сляха в изречение. И на знака пишеше: „Думите на пророците са написани по стените в метрото и по стените на домовете…“

И се прошепват в тишината…““

Президент Радев. Много скоро „тишината на мълчанието“ ни ще избухне…

Президент Радев, страх ли ви е от Конституцията? За Президентството ви, Конституцията да не е отровната книга от „В името на розата“ на Умберто Еко?

Аз съм Беновска. И питам.