МВР-психолог: Някой нарежда отзад на ПП и ДеБъ да си плюят в лицата!

„Все повече се налага да използваме клинични понятия, за да обясняваме случващото се, а не обективни, разумни, научни и коректни коментари. В този хор виждам, че все по-често се случват и хора, които поне доскоро минаваха и за анализатори, политолози, социолози, и всякакви аспекти от областта на хуманитаристиката, които очевидно трудно прикриват пристрастията си. Те стават все по-очевидни и ясни. Това може да бъде наречено шизофрения, лицемерие, нещо, което аз бих нарекъл дребнавост, жалка форма на политическо съществуване. Защото каквото и да си говорим, каквито и патетични слова да се чуват от политиците от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, техният антураж от анализатори, всъщност става дума наистина за дребни неща. Имам предвид за малко пари. Виждал поръчково убийство за смешни суми, и корупция за смешни суми, и изобщо всичко е много дребно. българинът наистина е много евтин на брашното и скъп на триците Онзи ден чух един анализатор, политолог, не искам да споменавам името му от уважение, щото не искам да влизам в този хор, но чух отново повтаряне за гигантска корупция, за гигантски неща – няма нищо гигантско в България, разбирате ли? И политиците ни са дребни души, и подкупите са дребни, и политическото мислене е плитко, и всичко е много повърхностно и много, много зависимо, зависимо от дребни неща, зависимо от дребни страсти и от лична неприязън. Колкото да се опитват да го опаковат – в психологията използваме понятието рационализация, когато се опитваме да обясним ситуация, в която един човек видимо за останалите постъпвайки емоционално да се опитва да си измисля рационални аргументи. Емоционално имам предвид субективно, пристрастно и необективно. Ето това се случва в момента. Търсят се всякакви рационални аргументи от типа „защо си с шапка или защо си без шапка“, за да се оправдават абсолютно несъстоятелни действия. Виждам, че в цялата тази вакханалия от приказки, от истерии се включват и хора, които честно казано сигурен съм, че след година-две няма да искат да си чуят тези интервюта, няма да искат да си ги припомнят. Така че моето заключение е, че всичко е много дребно и жалко състояние на нещата“. Това заяви криминалният психолог Росен Йорданов пред „Фокус“. 

Той коментира и „надцакването“ на ПП над професора от ГЕРБ с кандидатура за премиер на академик: „Абсолютно инфантилизъм, с нищо друго. С инфантилизъм. Вижте, тези хора се занимават основно с маркетинг. Може да го наричат политически маркетинг, но всъщност той не е политически, те не са политици. И още нещо важно да кажа: все повече, тук ще включа и компетенцията си като криминален психолог, все повече нещата замирисват на това, че всички тези политически лица, щях да кажа фейсове, но не искам да използвам тази дума, политически лица са на практика неавтономни фигури. Зад тях стоят хора, които им казват какво да правят. Защото няма как да си, извинявайте, да си плюеш в лицето и да говориш неща, които един ден си говорил за едно, друг ден си говорил за друго. Няма как да говориш за биографията, кой каква биография имал, кой бил за Русия, комунизма, антикомунизма и т.н., а ти самият да не си погледнеш собствената си биография. Да не споменавам много хора в „Демократична България“ с каква биография са. Няма как това да се случи. Това е просто освен инфантилизма, тези хора действат по команда. Това е все по-очевидно за хората, които са запазили способността да мислят в тези, бих казал, разочароващи времена. Защото наистина губим страшно много – 2 години загубихме в абсолютни вакханалии. Пак ще повторя моята ясна теза: това, че се нуждаехме от развитие, от усъвършенстване, от решаване на проблеми, от  премахване на грешки – да, да, да. Използвах тази метафора, че се нуждаехме от скалпел, а не от меч. Това, което се случи, не беше ъпгрейд, това беше смяна на операционната система, опит за смяна, което не се случва. И за съжаление, това ще ни коства много. Няма да се случи това, което са решили някои хора. Може би са се надценили някои хора, които стоят зад въпросните лица, вероятно са се надценили силно, че могат до такава степен да управляват обществените процеси, но ще дойде моментът, в който цялото това напрежение ще избухне като тапа, и съм сигурен, че много бързо тези хора ще оттекат в канала“, категоричен е Росен Йорданов.

„Правителство ще има. Не е изчезнала тази вероятност. Поне по мое мнение, хората, които бяха предложени, са достойни, особено личността на проф. Габровски, който държа да подчертая, е гордост за България. А това, на което стана обект той, ангажирайки се като гражданин, като човек с авторитет, поемайки риска да бъде оплюван от несъстоятелни хора, да не споменавам имена, но извинявайте, онзи ден ми направи изключително лошо впечатление г-н Настимир Ананиев, който наистина трябва да си сложи една цедка на устата, да си дава сметка, че трябва да има елементарно чувство за хигиена. Не може да застане този човек, не знам каква му е точно биографията, но ти да оценяваш един достоен мъж, като проф. Габровски, най-малкото бъди по-обран, може да не го харесваш, може да не гласуваш за него, но няма нужда да плюеш, няма нужда да измисляш лъжи. Това е недостойно. Ставаше дума за това, че поне можеше за известно време да се решат наистина неотложните въпроси, да се преодолее това, и да се готвят както искат за избори за следващи, по-следващи и т.н. Мисля, че този ход беше много сериозен, който беше предложен от страна на ГЕРБ-СДС, и мисля, че доста обърка въпросните господа. Те не го осъзнават, това го разбирам, защото там цари инфантилизъм и липса на автономия, но мисля, че скоро ще разберат, че това тяхното е било грешен ход. Защото когато навиваш една гайка, нали знаете, че накрая тя се къса? Така че вероятността в третия мандат правителство да се случи не е изчерпана, но пак си запазвам 10-те процента шанс. Това би станало само, ако голяма част от състава на това правителство, разбира се, ние не знаем г-н Радев на кого ще даде мандат, но шансовете са нищожни. Аз лично смятам, че ако отново бъде номинирана кандидатурата на проф. Габровски, и забележете, той се съгласи, и забележете, огромна част от състава на това правителство бъде запазен, то можем да смятаме, че би могло да се стигне до някакъв развой, т.е. да имаме правителство поне за 6 до 8 месеца. Иначе шансът е нищожен“, каза още Йорданов.

„Аз лично смятам, че времето на това да се правиш на анализатор приключи, а трябва да си гражданин преди всичко. Затова предпочитам в случая да говоря като гражданин и да гледам сериозно на нещата, защото ситуацията е наистина тревожна. Мисля, че колкото повече вървим в тази посока, толкова повече маргинални групи се появяват. Ще дам такава аналогия, за да ме разберете по-точно: знаете, че когато се обостря един конфликт или се влезе във война, тогава най-тежките психопати, най-тежките лудости на хората избиват. Опасявам се, че тази ситуация генерира все повече и повече афиширане, манифестиране на лудостите, които иначе обикновено са под похлупака на нормалността. Тези хора наистина отвориха кутията на Пандора, и тази лудост ще доведе до това, че ще си изпатим много сериозно. Не можеш да останеш безпристрастен от гледна точка, пак повтарям думата „родина“, от гледна точка на опасността от това всички да пострадаме много сериозно. Защото има един момент, в който човекът със здрав разум, когато е заедно в една лодка с друг, който не е със здрав разум, види, че този дълбае, той до този момент може да си е рисувал, да си е дялкал с ножчето дъното на лодката и да си е рисувал красиви картинки, които му харесват, но в един момент когато пробие лодката, мисля, че и двамата ще загинат. Така че предлагам на анализаторите, които се забавляват с това да наддават с изборите, да видят, че някой вече отдавна е побил на много места тази лодка, наречена „родина“, коментира психологът.

„Аз ще запазя увереността си, че всъщност всичко ще се реши след местния вот. Тогава ще бъде истинския Рубикон. След това ще се върнат нещата към адекватно, нормално русло. Аз не казвам същото, виждате, че не използвам думата „статукво“, защото това е понятие, което беше политизирано силно, говоря за нормалност, нормално развитие на обществените процеси, нормално отношение към институциите, нормално отношение към авторитетите, защото в момента живеем във време, когато никой не е авторитет. Извинявайте, ще напомня пак: „всеки сам си преценя“. Да. И повтарям за тези, които все пак ползват тази диалектна форма „преценя“, че всъщност правилното е да кажем „преценява“, допълни Росен Йорданов.

Източник: demokrat.bg